Толкова много исках да напиша днес за нуждата от Левски сега, повече от всякога.
За неговите печалби за всички и загуби единствено за него, за тефтерчето със сметките на народните пари, за честността, за саможертвата, за смъртта, за гроба.
За неговото „Народе“ с три въпросителни…
Исках, до момента, в който ме попитаха, дали днес на празника ще се полагат цветя и венци?!
Превърнахме почитта към саможертвата в празник за бесилото?!
Не! Не ни трябва Левски днес, защото пак ще бъде обесен.
Не от турците, а от нас!
Прости ни, Дяконе!
Прости ни!
Д-р Душо Гавазов, кмет на Община Мъглиж
