152 години от смъртта на Васил Левски – Дякона, Апостола, български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение /1837-1873/. Участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. Изгражда и Вътрешната революционна организация (ВРО) в България. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (ст. ст.) през 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. /18 февруари н. ст./ 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. В последните години, все повече градове отбелязват на 18 февруари годишнината от смъртта му. На 19 февруари също биват организирани тържествени чествания.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност