На 5 километра от мъглижкото село Дъбово – в Дъбовския проход (Боаза), над бързоструйната планинска река приток на Тунджа, е извил 19-вековната си снага сводестият древен Римски мост. Той е построен при управлението на император Траян (98-117 г.) и е част от стария „римски друм „, включен в изградената от римляните пътна мрежа, която укрепили и застлали с калдъръм прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи.
Осъзнали голямото значение на трайната и сигурна съобщителна мрежа, те я изграждали и усъвършенствали търпеливо между II и III век. Над реките пътищата преминавали по изкусно направени сводести мостове от дялани камъни, в комбинация от каменна зидария, фугите на която заливали с прясно гасена гореща вар (хоросан).
Римляните ползвали робския труд на местното население от тракийското племе „кробизи“ за настилането с калдъръм (ломен камък, запълнен добре с трамбована пръст между фугите) на стария друм в прохода – разклонение от пътните артерии, свързващи от север на юг древния Никонолис ад Истриум (край сегашното с. Никюл, Великотърновско) и построения в чест на императора римски град Августа Траяна (днешна Стара Загора).
В устието на Дъбовския проход вероятно имало изградена пътна станция за отдих, подмяна на конете и нощувка, която била възлово кръстовище на подбалканския римски път: Сердика (гр.София) – Копсис (дн. с. Анево, Карловско) – Туида (гр. Сливен) – Маркели (до гр. Карнобат) – Анхиалис (гр. Поморие) – Месемврия (гр. Несебър) и разклонението от римския път : Нове (край гр. Свищов) – Августа Траяна (гр. Стара Загора) – Адриапонол (гр. Одрин).
Старият римски друм през Дъбовския проход минавал по билото на източния му вододел, като се спускал до Римския мост и минавайки през „Сечената скала“, излизал от прохода при пътната станция в Розовата долина.
Древният римски мост в землището на с. Дъбово в продължение на 1900 години продължава да устоява на суровите природни условия във ветровития Дъбовски проход (боаз) и до днешно време. Той помни варварските нападения на готи, сармати, вандали, хуни, авари, преминавали Дунав и Стара планина (200-600 г.), съзидателния труд на заселилото се в устието на прохода славянско племе „загоряни“ (ок. 627г.), силната власт на законодателя и държавника – българския хан Крум (802-814г.), ромейското владичество, въстанието на търновските боляри Петър и Асен (1185г.).
По Иванкова пътека и античния мост преминали боляринът Иванко, убиецът на цар Асен, бягайки за Византия (1196г.) и многобройната войска на цар Калоян, отправяйки се за битката с кръстоносците. По него стъпвали конските копита на турските поробители, предвождани от султан Баязид, отправили се да превземат Търново. В устието на Дъбовския проход руският генерал Гурко разгромил турските табори на 4 юли 1877 г., а по-късно мирното българско население се спасявало с бягство в Боаза от Сюлеймановите пълчища и башибузуците. Римският мост помни и строителството на Презбалканската жп линия (1906-1912г.) с многобройните тунели, изградени с дялан камък от италиански майстори.
Този античен мост е обявен за народна старина с Държавен вестник (брой 221 от 28.12.1927г.), а след 1944г. и за защитен природен обект.
От Карлово до Сливен във всички старопланински проходи, той е единственият запазен каменен сводов мост с дългогодишна история.
Записал: инж.Васил Марков Василев от село Дъбово
ФОТОГРАФИЯ ОТ 4 ЮНИ 1910Г.
Архивната снимка на каменния Римски мост, запазена в архива на стария дъбовски Кемалов род е предоставена от неговата потомка, образцовата учителка и педагог Евдокия Петрова Манева – Маламатенова, живуща в София. Разпознатите тогавашни жители са записани от местния родоизследовател инж. Васил Марков
Веднага от източната страна на римският мост, перпендикулярно минава жп линия 4, Русе – Подкова!