Преди 99 години се ражда „пионерът на българския дизайн“

Ds olil

Васил Стоянов от мнозина е определян, като „пионер на българския дизайн“Роден е на тази дата през 1926 г. в Казанлък в семейството на държавен служител – баща му е писар в общината на града.

Васил Стоянов завършва образование в градската гимназия и постъпва в Художествената академия в София (тогава ВИИИ „Николай Павлович“) в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва специалност „Живопис“, но още като студент работи интензивно в областта на приложната графика – книгооформление, плакат, търговска реклама.

Интересите му се разширяват, включвайки пространствено оформление на панаири, музеи, изложби, магазини и др. Постига редица успехи в тези области, като например художественото оформление на археологическия музей в Сандански, къщата-музей на Гео Милев в Раднево, къщата-музей на Чудомир в Казанлък и др.

Васил Стоянов е създателят на програмата за обучение по специалността „Дизайн“, по която за пръв път се обучават две паралелки през учебната 1974/75-та година в Художествената гимназия в Казанлък.

Автор е на многобройни реализирани в промишлеността индустриални форми, създател е на визуално-комуникационни системи, проектант е на пространства за търговски обекти, автор е на оформления на музеи, експозиции и изложби с културно, стопанско и търговско предназначение. Автор е и на лекционни курсове и академични програми по дизайн.

За Васил Стоянов изкуствоведът проф. Марин Добрев казва: „Двете десетилетия, коитосъдбата е отредила за неговата мисия да утвърди мястото на дизайна в България, са изпълнени с множество и различни по специфика и отговорност дейности, които обсебват целия му живот. В рамките на това относително кратко време освен учен, творец, популяризатор и педагог, той ще бъде още секретар на секция „Приложни изкуства“ СБХ, секретар на Съвета за промишлена естетик,а главен секретар на Националния център за промишлена естетика и член на Научния съвет на Института по изкуствознание към БАН. Васил Стоянов умира през 1980 година в София. 30 години по-късно Националната художествена академия му присъжда званието почетен професор“.

Преди три години негова паметна плоча бе поставена на сградата на Художествената гимназия в Казанлък от признателните му ученици и наследници в дизайна.

На снимката долу: Част от зала в музея на Чудомир в Казанлък