Първият роман на казанлъшкия поет Румен Денев – „Бреговете на Бохемия“, излезе от печат в края на миналата година. Той е дебютен опит за поета в този жанр. Заглавието е заигравка с литературна грешка на Шекспир, обяснява Румен, тъй като географски чешката област Бохемия няма брегове.
Романът е дело на издателство „Аквариус“, художник е Дамян Дамянов, а редактор Деян Енев.
Ето какво казва за Румен и за романа му известният писател:
„Румен Денев, който има свое безспорно място в съвременната българска поезия, прави дебют като романист с книгата си „Бреговете на Бохемия“.
Историческият фон, на който се развива действието е военният преврат от 19 май 1934 година, в чийто кръговрат е въвлечен главният герой – уволненият поручик Петър Мержинов. Той бива привлечен в края на 1933 година към организаторите на предстоящия заговор и започва съвместна работа с Петко Пенчев, бъдещия директор на Дирекцията на обществената обнова – пропагандната централа на новата власт.
„Бреговете на Бохемия“ като литературен жанр е шпионски роман. Основната идея е, че войната не идва за човека отвън, а е негова вътрешна същност, която излиза навън от него и определя човешката история.
Художествени достойнства на романа са стегнатият изказ, напрегнатият сюжет, умелото движение на интригата и поддържане на обща картина на събитията, която следва основната идея. Романът е написан по законите на своя литературен жанр, като историческия контекст не е в негова тежест. „
РУМЕН ДЕНЕВ е роден през 1958 година в град Казанлък. Завършва Математическата гимназия в родния си град. Завършил е българска филология в Пловдивския университет.
Поради успешните си поетически изяви получава препоръка от Съюза на българските писатели за специализация и продължава обучението си в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, където участва в семинара по поезия с творчески ръководител Лев Ошанин.
Следва и магистратура „Библиотечно-информационни технологии“ в Софийския университет (2018–2020). Член е на редакционния съвет на списанието за литература и изкуство „Кула“ в Казанлък (1990–2013) и негов главен редактор (от 2017). Работи в Общинска библиотека „Искра“ в Казанлък. Член е на СБП (от 2007). Действителен член на Българския П.Е.Н. център (от 2016).
Автор е на сборниците със стихотворения и поеми: „Животът на дъжда”(1986), „Вечният мир” (1990), „Последно”(1999), „Звукописи”(2001), „Стихотворения”(2005), „Посоки на погледа”(2006), „Люлка на вселената”(2011), „Подражание на псалтира” (2014) и „Математическа поема”(2016). Издал е есеистичните книги „Град България”(2012), „Назад към човечеството” (2014) и „Белият гарван” (2018), а също така и изследването „Вокалното стихосложение” (2019).
Носител е на Националната награда за поетически дебют „Южна пролет“ (1987), Националната награда за патриотична поезия „Иван Невянин“ (2014). През 2020 получава съпътстваща награда на конкурса Христо Фотев (Бургас) за книгата „Вокалното стихосложение“.
