„Научаваме се, че едно приключение е станало в мезлиша* в Казанлък“, пише във вестник „България“, брой 26 от 19-ти септември 1859 година. Дописката се преразказва по-късно на страниците на сборника „Казанлък в миналото и днес“, в неговия първи том, издаден през 1912 г., където четем как видният розотърговец, кмет на Казанлък и депутат Димитър Папазов влязъл в остра свада с Янко Фанариотина в мезлиша, завършила с кръв.
„Господин Димитро Папазоглу и имал давия*. Фанариотинът Янко, за нечестното поведение на когото много пъти сме говорили, намирал се и той на мезлиша. Като се съдили пред почтените членове, негово фанариотство напопържва господина Папазоглу. Попържнята е нравственото първоначало на гърците. Тогава, наранен в честта си, господин Папазоглу взема едно наргиле, което се намира отпреде му, праща го до главата на Янка и завчас елдебир петмезът му потекъл. Един къс от наргилето се забило в челото му… Господин Папазоглу изплатиб грешката си с четвърт час затвор“.
Димитър Папазов става втория кмет на Казанлък след Освобождението в края на февруари 1879 г. и кметува 1 година. Той е родоначалник на местното самоуправление. Именно негова е заслугата да се отворят аптека и болница в града. През неговото кметуване се оформя градският площад, покриват се с калдаръм много улици.
През 1858 г. основават заедно с брат си Ботьо първата българска търговска къща за износ на розово масло “Дончо Папазоглу и синове”, която чрез канторите си доставя в Цариград, Париж, Лондон, Дрезден, Виена, Ню Йорк и др. течното българско злато.
В годините 1880-1883 е Димитър Папазов е депутат в Областното събрание на Източна Румелия.
Домът на Папазови е терен за първите преговори между руския щаб и турските пълномощници за изготвяне на проекта на Санстефанския мирен договор. Димитър Папазов играе важна в събитията около и след Съединението на България и остава в историята като влиятелен индустриалец и меценат.
*мезлиша – събрание, съвет, съдилище
*давия – дело
