Срещу превъоръжаването на Европа
Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим демократичен съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава капацитета на Европа, правейки я неспособна да възстанови това, което е останало от Украйна, след като Владимир Путин приключи с нея
Приемането на Украйна в НАТО, след като принуди Русия да се върне в границите й отпреди 2014 г., е единствената стратегическа цел, която лидерите на ЕС си позволиха да обмислят след руската инвазия преди три години. Уви, доста преди преизбирането на американския президент Доналд Тръмп, тази цел показа своята несъстоятелност. Крахът й отдавна беше предначертан.
Първо, военната икономика на Владимир Путин се оказа Божи дар за неговия режим. Второ, дори предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, категорично не желаеше да настоява за членство на Украйна в НАТО, давайки само неясни обещания. И трето, имаше силна двупартийна опозиция в Съединените щати срещу идеята войските на НАТО да се бият редом с украинците.
И така, в проява на спиращо дъха лицемерие, многото речи в стил „Путин е новият Хитлер“ никога не доведоха тези велики оратори до ангажимент да се бият заедно с украинците, докато армията на Путин не бъде победена на земята. Вместо това, страхливият Запад продължи да изпраща оръжия на изтощените украинци, за да могат да победят „новия Хитлер“ от негово име – но сами.
Неизбежно и въпреки храбрите битки на украинските войници, превъзхождани с човешка сила и оръжия от руска страна, единствената стратегическа цел на европейските лидери се превърна в прах – реалност, която щеше да стане неоспорима, независимо кой спечели президентския пост на САЩ миналия ноември. Тръмп просто го потвърди с бруталност, отразяваща дългогодишното му презрение не само към украинския президент Володимир Зеленски, но и спрямо самия ЕС. И така, без какъвто и да е план Б, Европа, отслабена от продължилия две десетилетия икономически спад, сега се бори да отговори на политиката на Тръмп спрямо Украйна.
След Мюнхенското споразумение през 1938 г. Уинстън Чърчил провъзгласява, че на Невил Чембърлейн е „даден избор между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, но ще получите и войната“. В страха си да не допуснат същата грешка, лидерите на ЕС са на път да я повторят, наопаки: техният подход на война до победа ще отстъпи място на унизителния мир, който Тръмп триумфално ще наложи и на тях, и на правителството на Зеленски.
суверенна, въоръжена, неутрална и също толкова интегрирана със Западна Европа, както желаят нейните граждани.
Трето, вместо постоянно противопоставяне между две големи армии по протежение на договорената граница, ЕС трябва да предложи демилитаризирана зона с дълбочина най-малко 500 километра (310 мили) от всяка страна, право на завръщане на всички разселени хора, споразумение в стил „Разпети петък“ за управлението на спорните зони и Зелен нов курс за разкъсаните от война райони, съвместно финансиран от ЕС и Русия. Всички нерешени въпроси трябва да бъдат разплетени в преговори, провеждани под егидата на ООН.
И накрая, ЕС трябва да използва перспективата за облекчаване на митата върху китайски стоки (по-специално екологични технологии) и санкции върху износа на технологии, за да започне преговори с Китай с оглед на ново споразумение за сигурност, което намалява напрежението и привлича китайците към целта за защита на суверенитета на Украйна.
Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е да се превъоръжаваме. Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим демократичен съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава капацитета на Европа, правейки я неспособна да възстанови това, което е останало от Украйна, след като Владимир Путин приключи с нея.
Източник: yanisvaroufakis.eu
Превод за „Гласове“ Юлия Семир Ал-Хаким
Варуфакис: Нито един от големите оратори срещу Путин няма да отиде да се бие в Украйна
Срещу превъоръжаването на Европа
Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим демократичен съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава капацитета на Европа, правейки я неспособна да възстанови това, което е останало от Украйна, след като Владимир Путин приключи с нея
Приемането на Украйна в НАТО, след като принуди Русия да се върне в границите й отпреди 2014 г., е единствената стратегическа цел, която лидерите на ЕС си позволиха да обмислят след руската инвазия преди три години. Уви, доста преди преизбирането на американския президент Доналд Тръмп, тази цел показа своята несъстоятелност. Крахът й отдавна беше предначертан.
Първо, военната икономика на Владимир Путин се оказа Божи дар за неговия режим. Второ, дори предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, категорично не желаеше да настоява за членство на Украйна в НАТО, давайки само неясни обещания. И трето, имаше силна двупартийна опозиция в Съединените щати срещу идеята войските на НАТО да се бият редом с украинците.
И така, в проява на спиращо дъха лицемерие, многото речи в стил „Путин е новият Хитлер“ никога не доведоха тези велики оратори до ангажимент да се бият заедно с украинците, докато армията на Путин не бъде победена на земята. Вместо това, страхливият Запад продължи да изпраща оръжия на изтощените украинци, за да могат да победят „новия Хитлер“ от негово име – но сами.
Неизбежно и въпреки храбрите битки на украинските войници, превъзхождани с човешка сила и оръжия от руска страна, единствената стратегическа цел на европейските лидери се превърна в прах – реалност, която щеше да стане неоспорима, независимо кой спечели президентския пост на САЩ миналия ноември. Тръмп просто го потвърди с бруталност, отразяваща дългогодишното му презрение не само към украинския президент Володимир Зеленски, но и спрямо самия ЕС. И така, без какъвто и да е план Б, Европа, отслабена от продължилия две десетилетия икономически спад, сега се бори да отговори на политиката на Тръмп спрямо Украйна.
След Мюнхенското споразумение през 1938 г. Уинстън Чърчил провъзгласява, че на Невил Чембърлейн е „даден избор между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, но ще получите и войната“. В страха си да не допуснат същата грешка, лидерите на ЕС са на път да я повторят, наопаки: техният подход на война до победа ще отстъпи място на унизителния мир, който Тръмп триумфално ще наложи и на тях, и на правителството на Зеленски.
суверенна, въоръжена, неутрална и също толкова интегрирана със Западна Европа, както желаят нейните граждани.
Трето, вместо постоянно противопоставяне между две големи армии по протежение на договорената граница, ЕС трябва да предложи демилитаризирана зона с дълбочина най-малко 500 километра (310 мили) от всяка страна, право на завръщане на всички разселени хора, споразумение в стил „Разпети петък“ за управлението на спорните зони и Зелен нов курс за разкъсаните от война райони, съвместно финансиран от ЕС и Русия. Всички нерешени въпроси трябва да бъдат разплетени в преговори, провеждани под егидата на ООН.
И накрая, ЕС трябва да използва перспективата за облекчаване на митата върху китайски стоки (по-специално екологични технологии) и санкции върху износа на технологии, за да започне преговори с Китай с оглед на ново споразумение за сигурност, което намалява напрежението и привлича китайците към целта за защита на суверенитета на Украйна.
Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е да се превъоръжаваме. Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим демократичен съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава капацитета на Европа, правейки я неспособна да възстанови това, което е останало от Украйна, след като Владимир Путин приключи с нея.
Източник: yanisvaroufakis.eu
Превод за „Гласове“ Юлия Семир Ал-Хаким