Импровизиран военновременен лазарет е разкрит в Девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък на 6 юли 1877 г. по времето на Руско-турската освободителна война. Хоспитализирани били ранените предния ден при сражението за овладяване на подстъпите към Казанлък и още близо 200 ранени при атаката на Шипченския проход за прогонване на турския гарнизон. За това разказва в краеведска статия д-р Денчо Бойчев, публикувана в сборника „Казанлък в миналото и днес“.
Лазаретът е разкрит с помощта на местната власт – най-големи усилия полагат членовете на „градското управление“ Иван Касев, Никола Самев и Шино Бакалов.
Казанлъчани осигуряват кревати, дюшеци, постелъчен инвентар. Местният аптекар патриот Еньо Блъсков предоставя цялата аптечна наличност на лазарета. Посочва и турски военен склад, скрит зад близката джамия и пълен с хирургични инструменти, превързочни материали и медикаменти.
За лекуващ лекар на ранените отрядният лекар д-р Гуща определя д-р Сава Мирков, лекар на 2-ра дружина, завършил медицина в Москва. Той е приет изключително радушно от казанлъшката общественост. Посрещането му става в читалището. Към него се зачисляват двама фелдшери и четирима българи доброволци санитари. Огромна тежест поемат и монахините – те се обръщат в милосърдни сестри, санитарки, готвачки, шивачки.
Някои от ранените престояват в лазарета само четири дни. От юг се задава армията на Сюлейман паша, а д-р Гуща нарежда евакуация на лазарета в Северна България. Първата група е от 60 ранени, натоварени в 22 каруци, тя потегля на 10 юли. Заминават за Търново, придружени от монахините и охранявани от опълченците от 6-та дружина.
След евакуацията и закриването на лазарета, в Казанлък остава да действа турската военна болница, градският лекар д-р Зачински и английската военно-медицинска мисия, която през 5-месечното противостоене се грижи за жените и децата, приютени в манастира „Въведение Богородично“.
