Всеки град си има и хубостите, и лошотиите. Така е, така е и било, така и ще бъде. В миналото публичните скандали не са никаква рядкост, а Казанлък съвсем не отстъпвал в това отношение. Местната преса пази факти като атентата на нашенския Дон Жуан, който опитал да „очисти“ жена си заради любовница, но попаднал право в тъмничен затвор. Друг пък публично се извинил на страниците на казанлъшка газета, задето вдигнал ръка на съпругата си. Вестникарското съдържание разкрива и извинението на един подофицер, който публично обидил свой съгражданин. И прочие, и прочие истории.
Една таква е за попадия побойница, за която се разказва в дописка, за жалост недатирана. А истирията е следната, разказана в казанлъшкия печат: „В църквата на град Казанлък се разиграла една любопитна сцена. Една вдовица била викана често в дома на свещеника да помага на домашната работа. У попадията се породило известно съмнение за няккакви си недобри работи и на вдовицата било забранено идването в поповата къща. Преди няколко дни една сутрин вдовицата била отишла на църква и в момента, когато се си вземала нафората, бива изненадана от попадията. Последната силно разярена се нахвърлила с юмруци върху ѝ, поваля я на земята и продължава да я бие. Постъпката на попадията е извикала негодуванието на всички които са се черкували“.
Не ни е известно какви са били последствията за побойницата – според закона, но от местния морал, със сигурност.
