Емблематичният Чудомиров разказ „Не съм от тях“ е написан през 1935 г., публикуван е в сборника с разкази на писателя „Под шарената черга“. Първият читател на черновата на разказа била съпругата на хумориста – Мара Чорбаджийска. За трепетните минути, в които художничката се докоснала за първи път, разказва самата тя в своя дневник. В следващите редове предлагаме откъс от него, публикуван на страниците на казанлъшкия вестник „Искра“ през март 1968 г.
„Връщам се от училище по обед. Здрава, жизнена, радостна. Поглеждам към кабинета на Чудомир, а той ми маха с ръка. Вика ме. Показал се на прозореца и държи в ръце листове.
– Ела да видиш какво съм написал.
Грабвам листовете. „Не съм от тях“ пише в заглавието. Той е в стаята. Аз съм на терасата отвън и почвам да чета.
- Ха, то хубаво, бе. – И продължавам да чета.
- Ама то много хубаво, бе! – И чета, чета, чета… Не съм чела много хумор и не разбирам, много от хумор, ама такова нещо никога не съм чела. Харесва ми, много ми харесва и пак продължавам да чета.
- Е, влюбена съпруга си ти.
- Тук с влюбеност не може да се говори. Харесва ми толкоз. – Чета и отвреме-навреме викам „Браво“. Чета, усмихвам се все по-широко се разтварят устата ми в изблик на възторг.
- Ти приказвай каквото си щеш, но такъв фин хумор не съм срещала. Грабна ме! Такива смешни хора как никнат един след друг. Как ги видя? Колко са смешни и ти иде да ги разцелуваш.
- Приказвай си ти. Аз и писател!?
- Абе не си писател, ама като писател си писал. Приказвай си каквото си искаш, ама ще развеселиш хората.
- Ех, че го рече. Какво съм писател съм? Аз и писател… Смешно е да се говори.
- Не си писател и аз съм нищо, но харесва ми, харесва ми .
- Ти не разбираш какво си сам написал. Прати го, моля те, за печат.
- Това само няма да стане!
- Аз ще го открия и ще го изпратя. Най-сериозно ти казвам. – Той ме гледа и се смее.
- Влюбена съпруга си ти. Виждам влюбена съпруга.
- Че съм влюбена, влюбена. Няма две мнения, но написаното е чудесно! Не се бави. Туряй го в един плик и изпращай.
- Там ще си помисля.
- Няма какво да мислиш. Че ти си го измислил. Вече няма нищо да поправяш и принаждаш. Пращай го!“.
