Да лекуват болен зъб с тамян, шикалки или карамфил било традиция сред някогашните лечители, които най-често били бербери, монаси и ковачи. Преди Освобождението и през първите години след него циркулирали и т.нар. „странстващи зъбовадачи“, занимаващи се основно с изтръгването на болния зъб.
В Казанлък тогава популярен „зъболечител“ бил някой си Димитър Баяслиев – кравар от Долната махала, а железарят Костадин Янков вадел зъби в работилницата си.
В почти всяко село край Казанлък си имало по един майстор „зъбовадец“, разказва стоматоложката д-р Донка Данова в свое краеведско изследване, публикувано в сборника „Казанлък в миналото и днес“. Например в с. Химитлии (днешното Ясеново) имало един турчин, който притежавал цял набор „инструменти“. В Енина Иван Креслев и Иван Мечев „въртели“ здраво пациентелата. Баща и син Стоян и Ганьо Стоянови „обслужвали“ населението на Крън, а Тотьо и Дянко Малешкови – в Голямо Дряново, което иде да рече, че „зъбовадството“ се предавало и по наследство в някои случаи. И в Хаджи Димитрово си имали своя „специалист“ по челюсти – Сюлейманчето.
Обаче в Шипка страдащите от болни зъби очевидно имали най-голям късмет – там „практикувал“ Дечко Ангелов (1848-1918) – добър майстор железар, изковал си универсални клещи – не големи, леки, много удобни за достигане до всички зъби, и от горната, и от долната челюст, включително и мъдреците, твърди д-р Данова. Клещите били дълги 16 см, широки 1,4 см и били извити в долния си край. Дядо Дечко след изваждане на зъб препоръчвал жабурене с ракия за дазинфекция.
Същият „зъбовадец“ Дечко Ангелов изковал веригата на стария руски паметник на връх Шипка, посочва още д-р Данова.
Изкуството да се лекуват зъби се предавало като семейна тайна. Използвани са клончета от влакнесто дърво мисвак за четка за зъби, а по-късно и четки от конски гриви и свинска четина. За изплакване на устата се ползвали елексири, приготвени от ароматни треви, цветя, семена, кори, корени, карамфилови коренчета, мента, кантарион или дъвчели ароматни смоли под формата на дъвка. Избелване на зъбите се правело с изгорен хляб, дървени въглища и други. При отоци се правела лапа от кантарион, сушени сини сливи, локум и други.
Триумфът на „зъбовадците“ започнал да запада постепенно след 1897 г., когато в Казанлък пристига първият дипломиран зъболекар д-р Панайот Георгиев, завършил в Одеса стоматология. През 1910 г. се завръща от Нанси (Франция) и първата жена зъболекарка в Казанлък д-р Деля Манджукова, родом от близкото село Средногорово, уточнява още д-р Данова в изследването си „Зъболекарската и стоматологична помощ в Казанлък и района“.
