Най-мащабната ретроспективна изложба на първата българска художничка Елена Карамихайлова показва Художествена галерия – Казанлък в залите си, официалното откриване бе снощи. Тя е озаглавена „…И ПРОДЪЛЖАВАХ ДА РИСУВАМ САМА“ и ще бъде на разположение до 17 август. Изложбата е най-мащабният визуален разказ за творчеството на художничката, създаван досега.
„Едно от най-важните събития, които ще се случват тази година като част от изложбения план на институцията е отбелязването на 150 години от рождението на голямата българска художничка Елена Карамихайлова – с ярко присъствие в историята на българското изкуство. Това не е непознато име в българското изкуство, но за съжаление все още твърде непознато за публиките, защото както неведнъж отбелязвала и доцент Ружа Маринска, за която можем да кажем, че е последният голям изследовател на творчеството на Елена Карамихайлова и е направила страшно много за нейното популяризиране, все още оставаме длъжници на голяма част от българските художници. Безспорно едно от тези имена е на Елена Карамихайлова. Спокойно можем да кажем, че с изложбата ѝ е европейско присъствие в Града на розите, с който тя е свързана по особен начин – другарувала е не с един от казанлъшките художници. За съжаление е трябвало да понесе доста огорчения от хапливия език на един казанлъчанин –Стефан Митов, който е родственик на голямата фамилия и род Митови и е един от големите критици през 20 –те и 40-те години“, уточни д-р Пламен Петров, директор на Художествена галерия – Казанлък на нарочна пресконференция заедно с изкуствоведката Рамона Димова и Деян Евтимов, директор на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ в шумен.
65 творби на художничката в момента има на територията на казанлъшката галерия, в експозицията са над 50, а останалите ще бъдат показвани като допълнителен разказ в други събития.
„Много малко произведения на Елена Карамихайлова има в българските галерии – най-много са в родния ѝ град Шумен и в галерията в Сливен, а във всички останали галерии има по 1-2, затова и за нас беше изключително предизвикателство да съберем този обем от творби, които показваме в изложбата“, допълни изкуствоведката Рамона Димова, която заедно с д-р Пламен Петров е куратор на уникалната експозиция.
Елена Карамихайлова е родена през 1875 година в Шумен, учила е в Цариград в американското девическо училище, по-късно поема пътя към Виена, където по това време се обучава нейния брат – бъдещият д-р Иван Карамихайлов е придворен лекар, негови пациенти освен царското семейство са и по-голяма част от интелектуалците в столицата.
Именно във Виена Елена Карамихайлова взима съдбоносното за себе си решение да се откажа от музиката и пианото, към които имал афинитет и се ориентира към чудния свят на изобразителните изкуства.
„Тя се връща 1910 г. в България, за да се опита да се утвърди на художествената сцена на страната. Нещо, което няма да ѝ се отдаде съвсем докрай, защото е предупреждавана от съгражданина си – едно от големите разпознаваеми по това време вече имена в Германия –Никола Михайлов.
Налага ѝ се да чуе най-тежка критика от Стефан Митов, преживява тежко смъртта на сестра си, която е основният ѝ модел и отказва да твори повече в ателието си, покрусена от тази загуба.
И творческият, и жизненият път на художничката не е лек, предстои откриване на нов експозиционен сегмент през юни, юли и август. В него ще бъдат представени няколко нови микроразказа за нея, които ще позволят да се покажат и произведенията, които са в Казанлък, но не са показани в настоящата експозиция.
„Има поне две работи в тази изложба, каквито за времето на създаването си са единствени в нашето изкуство. Могат да се родеят само с някои западни образци“, подчерта д-р Петров.
