Монументът е издигнат в памет на 9-та и 10-та опълченски дружини. Построен е по идея на войниците и офицерите от легендарния 23-ти Пехотен шипченски полк. След края на Освободителната война двете дружини са разположени в града като гарнизонни части. Те са в основата за създаването с указ на княз Фердинанд на 23-ти Пехотен шипченски полк.
В края на 1901-ва година личният състав на 23 ПШП след едно събрание на офицерите е взето решение да бъде изграден паметник в казармения район, който е посветен имено на 9 и 10 опълченски дружини. Положените в него гюлета, различни калибри снаряди част от тях са събирани от бившите бойни позиции в шипченския проход и в Шейновското поле. Строежът на паметника е продължил по-малко от половин година. Откриването е било за 25-та годишнина от Освобождението през 1902-ра година на 20-ти октомври. За откриването на паметника в Казанлък пристига почти цялото българско правителство, сочат градските архиви.
Идеята за паметника и изработването на макета са дело на технически капитан Минко Калчев. Той е и първият български оръжеен майстор. Неговата правнучка Снежина Манчорова пази в семейството макета на паметника. Макетът е напуснал домът им само един път. През 1907-ма година за участие в световно изложение за метали в Лондон. Макетът е изработен с разтопени гилзи събирани от бойните полета около Казанлък.
За паметника фотограф-художникът Бедрос Азинян е успял да спаси стъклени плаки на военният кореспондент Петър Арнаудов снимал 23-ти Пехотен шипченски полк и по време на откриването на паметника. Бедрос открива любопитна аналогия, фотографът е решил точно на фона на паметника на опълченците да подреди следващите герои.
Няколко години след като паметника е построен избухва Балканската война в тази балканска война 2-ти полк има съществен принос в участието си в атаката и превземането на одринската крепост в последствие героичните боеве, които се водят в Македония в Междусъюзническата война да не говорим за всички събития, които са свързани и бележат пътя на полка по време на Първата Световна война.
Паметникът до 2006-та година се е помещавал в двора на казармените поделения на 23-ти ПШП или бившият втори казармен район. Бил е преместен в настоящото военно поделение, част от 61-ва Стрямска Механизирана Бригада. Тогава паметникът е бил възстановен от казанлъшката фирма „Арсенал“, тъй като е имало много елементи, които са били счупени.
По настоящем, за да се стигне до паметника, трябва да се уведоми дежурния на казанлъшкото поделение. Това е причината много казанлъчани да не могат да отдадат почит на опълченците в първия за България монумент, посветен на опълчението.
Паметникът е изграден от бузлуджански мрамор, в него има положени 358 гюлета и снаряди от войната за Освобождението. Голяма част от тях са от най-тежката битка при Шейново, в която са участвали 9-та и 10-та опълченски дружини, на които е посветен монументът.
За Първият паметник изграден в памет на опълченци в България – разказ на д-р Чавдар Ангелов, който подготвя и изследване за него.
