Небезизвестният казанлъшки ф.х. Бедрос Азинян публикува в социална мрежа своя снимка от 2005 г. на несъществуващото вече заведение „Старата любов“, с което предизвика носталгия у мнозина и получи десетки мили коментари с благодарности. Култовото заведение се намираше на ул.“Чудомир“ (срещу Музея на фотографията), днес там се издига модерна сграда, а „Старата любов“ остана само в спомените на бохемата, която се събираше години наред там.
По някакъв естествен начин и благодарение на няколкото сменили се собственици, с афинитет към изкуството, заведението се пълнеше всяка вечер и бе любимо място на художници, поети, писатели, музиканти, журналисти, артисти, музейни работници. Там се родиха много идеи за книги, филми, картини. Бардовете свиреха до сутринта и акомпанираха на всички с желание да пеят от сърце, въпреки певческите възможности. Много вдъхновение даваха сладките раздумки на творците, в неголямото пространство редяха миниизложби, провеждаха се литературни четения, обменяха се идеи и се планираха културни събития.
„Старата любов“ събираше. Местни и гостите им отдалеч – не малко популярни имена от сферата на духа, идваха и бяха посрещнати радушно, творяха заедно и оставиха много реализирани проекти.
„Старата любов е като дъжд, пороен дъжд и няма връщане Счупен ключ, замлъкнал телефон и няма връщане“, както наредиха тези строфи Богдана Карадочева и Стефан Димитров.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност