Преди 11 години се разделихме с казанлъшкия писател и журналист Веселин Стоянов, който внезапно ни напусна на тази дата само на 56 години. Остави след себе си стотици страници, изваяни от вълшебството на словото, което владееше до съвършенство.
За него акад. Иван Гранитски казва, че е „едно от най-ярките и оригинални имена на съвременното поколение творци. Веселин Стоянов е автор на няколко книги с проза и есеистика, както и на стотици публицистични късове из всекидневниците“.
Бих добавила и звукови късове в регионалния и национален радио ефир.
В есето си „Любовните съновидения и енергията на словото“* акад. Гранитски пише за Веско: „Талантлив, непредвидим, артистичен, остроумен – дълго можем да изброяваме качествата на човека и писателя Веселин Стоянов. Той буквално изгоря като свещ, така страшно и неразумно живееше. От същия огън от пулсираща вътрешна енергия е белязано и творчеството му от първите му книги с разкази есета „Сантиментална като пума“ до последния му роман „Моделът и неговия художник“. Онези, които го познаваха лично ще помнят винаги с какво сладкодумие и възторг той разказваше предварително сюжетите на своите творби, перипетиите около развитието на фабулата или изграждането на отделни характери. За Веско писането беше като приключенско пътуване в неизвестното, скок в бездната на неясните и непредвидими предизвикателства. Но много са загубили другите, които не са имали щастието лично да познават Веско, защото и като личност той беше оригинален, нестандартен. Притежаваше магичната сила на добротворното и светозарното излъчване. Не си позволяваше да мрази, а се опитваше да разбира дори онези, които извършваха подлости и предателства срещу него. Битието му не само не беше лесно, напротив, отнемеше много от творческата му енергия за проклетите, но неизбежни битови нужди. Несгодите обаче не съкрушаваха духа му. Той притежаваше нещо от възрожденската безкористност и патриотичния пламък на великите наше предходници – националреволюционерите и подборниците. Може би затова така постоянно се връщаше към духовния пример на Левски, Ботев,, Раковски, Каблешков и смяташе, че всяко ново българско поколение трябва да се калява в любов към Отечеството мислейки и непрестано за подвига на тези велики люде“.
Нека си спомним за Веско и с няколко негови думи: „Но понякога се питам: и какво като плача за мъртвите дни? Те вече не са при нас също като мъртвите думи. Какво означава словото „Обичах те!“? Стари думи няма. Вече знам коя любов ще ме убие и съм спокоен от това познание. Знам и другата истина, че старостта пълзи по лицето ми и ще умра именно в това тяло“.
От сборника с есета „Забравената уговорка с Бога“, издателство „Захарий Стоянов“, София, 2003
*Есето „Любовните съновидения и енергията на словото“ на акад Гранитски е публикувано в сборника „Времето на светлината и властта на мрака“, издателство „Захарий Стоянов“, София, 2021
На снимката: Акад. Гранитски и Веско Стоянов (вдясно)
Снимка: Личен архив на акд. Гранитски
